Все повече хора по света живеят в градове, в които не се използват или силно се ограничава употребата на изкопаеми горива. Това показват данните от доклад на мрежата за енергийни политики REN21, съобщи през седмицата Ройтерс.
Над 1 млрд. души или 25% от световното население, което живее в градовете, е вече част от населени места, които са въвели политики за ограничаване или пълна забрана на използването на изкопаемите горива. По данни на REN 21 само за 2020 г. броят на градските управи, наложили подобни частични или пълни забрани, се е увеличил 5 пъти. Глобално това важи за общо 43 града.
В същото време 1300 градове са обявили, че устойчиво ще подпомагат развитието на мрежите от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
Общо 55 % от световното население живее в градовете, но в същото време то потребява 75% от създаваната глобално енергия и е отговорно за 75 % от въглеродните емисии.
“Градовете ще имат основна роля в енергийния преход във всички сектори“, заяви изпълнителният директор на REN 21 Рана Адиб. По нейните думи кризата заради COVID-19 е засилила напрежението върху местните власти за намаляване на замърсяването и прехода към чиста енергия. Основна роля затова имат гражданите, които все повече поставят здравето в центъра на публичните дебати.
Какво обаче правят градовете?
Някой от тях са приели ангажименти за увеличаване на дел а на използваната енергия, която се произвежда от вятъра и слънцето и други възобновяеми източници. Редица градове залагат и на регулации и политики за насърчаване на използването на възобновяема източници за покриване на нуждите за отопление, охлаждане, транспорт и други.
Автомобилите и климатът. Парадоксът в транспорта и възможностите за промяна
Според доклада на REN21 основната част от мерките се вземат на територията на Северна Америка и Европа. Данните обаче показват сериозен прогрес в целия свят, в който около 830 града в 72 държави залагат използването на ВЕИ в поне един сектор. Според експертите най-сериозна пречка пред градовете представляват рестрикциите в националните законодателства. Примерът, който те дават е свързан със субсидирането или друг вид подпомагане на фосилните горива.
От REN 21 съобщават още, че сериозният прогрес на възобновяемите източници в градовете се дължи както на конкуренцията, така и в желанието им да дават примери, с които да се трупат политически дивиденти.
Такъв е примерът в САЩ, където между 2016 и 2020 г., по време на управлението на Доналд Тръмп, липсваше план за действие по въпросите, свързани с климатичните промени. В този период редица градове и щати подемат борбата сами, но сега търсят по-големи възможности за финансиране.
Въпреки поставянето на цели и постепенното им изпълнение, борбата за по-добрите градове на бъдещето тепърва започва.
Вече 10 592 града от цял свят са се ангажирали да намалят емисиите си на парникови газове към Глобалното споразумение на кметовете за климат и енергия. В тези градове живеят над 998 милиона души. От България 45 града са се присъединили в инициативата. Сред тях са – София, Варна, Бургас, Добрич, Враца, Димитровград, Лом, Карлово, Павликени, Генерал Тошево, Трън и др. Справка за всички градове може да бъде направена тук. По отношение на ангажимента на градовете да разработят Планове за устойчива енергия и климат за постигане на приетите цели до 2030 г., Димотровград се очертава първенец е вече има такъв План. Столична община е във финалната фаза на неговото разработване, като предстои плана да бъде предложен за одобрение на Столичния общински съвет преди лятото.
Според Кремена Гочева от гражданския колектив към Горичка, връщането към природата и “умните“ решения е ключово за по-добри стъпки към подобряване на средата.
“Технологиите на „умните градове“ могат и трябва да бъдат използвани не само за следене на човешките потребности, но и за наблюдение и опазване на градската природа – например следенето на транспорта може да се съчетае с измервания на шум, температура и замърсяване, а сензорните мрежи от Интернет на нещата да се използват за снимане, записване и разпознаване на насекоми, животни и растения”, казва тя.
Според Мартин Заимов градове като София има бъдеще, което включва по-малко замърсяване и по-малка употреба на фосилни горива, в инвестиция в околните населени места, които да бъдат свързани с железопътни мрежи.
“Да, мигновена замяна на всички превозни средства с публични електрически коли и микробуси и инвестиции в електрическо отопление”, казва още той.
Темата за града на бъдещето е основна в кампанията на “Климатичен вот 2021”. Ако искате да чуете и видите повече по темата, както и какво мислят водещите политически партии в България по нея, можете да следите публикациите на страниците ни в социалните мрежи.
