Warning: Illegal string offset 'hasCustomCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 176

Warning: Illegal string offset 'customCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 181

Warning: Illegal string offset 'otterConditions' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/plugins/class-block-conditions.php on line 86
Енергийно развързване | Горичка

Енергийно развързване

Войната в Украйна изведе на преден план дългоотлагани въпроси за енергийната зависимост на Европейския съюз и в частност на България. Зависимостта от руски енергоносители се превръща във все по-сериозна заплаха за общата и енергийна сигурност. Доколко обаче страната ни е зависима от руския петрол и природен газ, какви сценарии може да има създалата се енергийна ситуация и как можем да започнем да разчитаме все по-малко на внос в енергетиката? По всички тези въпроси разговаряме със Симеон Белорешки. Той е инженер по автоматизация, част от неформалната група „Анонимните климатици“ и един от авторите на нашия уебсайт и на изданието „Капитал“. Инж. Белорешки има над 30 години професионален опит в тежката химия, въглищната енергетика и добива на петрол и газ, вкл. работейки за ТЕЦ „Бобов дол“ и „Марица Изток 2“ и като консултант в Европа, Близкия Изток и Африка. През последните години той е базиран в Малайзия, където се занимава със същия сектор, но работейки за целия азиатски район. За себе си казва, че е от малкото хора във фосилната индустрия, които не се изказват негативно за климатичната сделка.

Доколко България е зависима от внос на изкопаеми горива в момента?
– Този въпрос се повдига не за първи път и винаги има най-различни тълкувания на фактите – от много зависими до не чак толкова. Важното всъщност е доколко сме изложени на рискове с осигуряването на енергията. По основните направления (петролни продукти и природна газ) не се отличаваме значително от коя да е европейска страна. Европа като цяло внася огромно количество от енергията си от страни извън Европейски съюз. Пазарът на тези енергоносители е изключително добре развит от години, те са борсови стоки и съответно като всяка борсова стока са подложени на пазарните механизми, включително на спекулации и манипулации на пазара, особено в условията на повишени нива на риск. Световната икономика е така обвързана, че всяко едно нарушаване на веригите за доставки предизвикват смущения. Ковид кризата доказа това по един безапелационен начин, при това без да има никакви разрушения на производствени активи, каквито се случват при сегашната война започната от Русия. Настоящата криза е далеч по-всеобхватна от породената от пандемията. Руската икономика по принцип заема сравнително незначителен дял от общата световна икономика като БВП, но ефектът ще е по-голям, точно защото тя изнася продукти с ниска принадена стойност и сега ще има продукт, който няма да бъде произведен докато не се пренастроят веригите за доставки. Това неминуемо ще се случи в следващите 1-2 години, ако няма ескалация. Накратко, България е зависима, но това не представлява сериозен риск пред държавата, ако има политическа воля да се търсят решения. И по линия на природния газ, и по линия на петролните продукти дори и сега има алтернативи. Разбира се, предстои сериозна борба по отстраняването на непазарните практики в българската енергетика и затова пак опираме до реформата на прокуратурата, за да започне изчистването на факторите, действащи в ущърб на обществените интереси. Колкото и да не ни се струва така, България е една небедна държава, която е просто лошо управлявана. От тази гледна точка аз бих квалифицирал нашата енергийна зависимост като по-скоро ниска.

Как според Вас тази зависимост може да се намали в сегашните условия?
– Има два аспекта тук. Единият е намаляването на зависимостта от вноса на енергоносителите като цяло. Другият е да намаляваме какво плащаме. В крайна сметка важно е колко плащаме за нужната ни енергия. Тези два аспекта имат различен времеви хоризонт. Сравнително лесно можем да намалим разходите за енергоносители (дори при същите нива на потребление), като просто оптимизираме прокюрмънта и въведем конкуренция по всички възможни направление – и газ, и петрол. С петрола е малко по-сложно, заради схемата на Лукойл, но поне може да направим така, че поне данък печалба да плащат и въобще там сме в може би в състояние дори да наложим и глоби при наличие на политическа воля и помощ от партньорите от Европа (това е малко вероятно, при сегашната конфигурация на правителството и нереформираната прокуратура). Това са мерки, които трябва да се вземат веднага. Спестените пари ще се използват за ускоряване на намаляването на общата консумация на първична енергия. И тук нещата по принцип са изключително прости и ясни. Всички мерки по линия на енергийната ефективност, които се използват в Европейския съюз, трябва да започнат да се прилагат и у нас приоритетно. Това означава и промени на строителните кодове с повишени изисквания в това направление. Подобни мерки не е задължително да водят непременно до прекомерно увеличаване на цените на жилищата, а намаление на печалбите, като е очевидно, че сегашният имотен пазар не е устойчив. Преминаването все повече и повече на отопление на термопомпи ще намалява употребата на газ и твърдо гориво и дърва/пелети. Електрификацията и въвеждането на максимален брой малки соларни системи за собствена употреба вече се случва така или иначе и ще се ускорява. Откриването на местни находища на газ в Черно море в нашите участъци, дори да се случи, няма да доведе до широко рекламираните резултати. Причината е, че за промишлен добив ще са нужни поне 5-6 години, а това време го нямаме. Нещо повече, дори да се открият залежи, за тях ще важи борсовата цена и въпреки, че добивът е местен, цената ще е пак в зависимост от световните пазари. Просто така работи светът. За илюстрация – дори лигнитните ни въглища, които не са борсова стока и са на фиксирана цена от дълги години, не спомогнаха да не се повишава драстично цената на тока. И е така просто защото пазарът на енергия се установи на такива ценови нива.

Как очаквате да се отрази на енергийния ни сектор войната в Украйна, ако не вземем мерки за намаляване на въпросната зависимост от внос на енергоносители?
Изключвайки огромната цена, която плаща украинският народ, в момента се случват много важни събития по линия на енергетиката, които донякъде дори са благоприятни за енергийната ни система. Първият ефект е, че високите цени спомогнаха да се генерират буфери и да укрепне рязко финансовото състояние на енергетиката ни след години на задлъжняване по линия на реакторите в Белене, Балкански поток, лошо управление и т.н. Очевидно е, че въвеждането на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) става основен приоритет за голяма част от света и нещата ще се ускоряват. За съжаление, тези промени ще се случват в условия на бързане и завишени цени, което със сигурност ще има ефект върху качеството на инвестициите, което е нормално при проблем, оставян нерешен дълги години. Друг важен момент – намираме се в идеална обстановка за стимулиране на енергийната ефективност. Аз винаги съм бил против грантови схеми за саниране на блокове, защото те имат смисъл само, ако цената на енергията е скъпа. В общи линии, времето на нищоправене си отиде и сега трябва най-накрая да се заемем за действията. Дано този път се справим по-добре.

Още от Симеон Белорешки по енергийната тема:
– подкастът ни с негово участие, посветен на енергийния преход в България – част 1 и част 2
– отговорите му на въпроса Защо се повишава цената на природния газ?
– мнението му за технологиите за улавяне и съхранение на въглеродния диоксид
– неговите 7 мита за слънчевата енергия