Има ли живот или по-скоро икономика отвъд въглищата? Предстои ни да разберем. Колкото и да е зависим днешният свят от изкопаеми горива, те постепенно започват да остават в миналото.
През есента на 2021 повече от 40 държави се съгласиха постепенно да преустановят използването на енергия, захранвана от въглища – най-замърсяващото планетата гориво. Целта е да се увеличат шансовете за постигане на глобална сделка, която да гарантира, че ще задържим нарастването на средните температури до края на века с до 1,5°C спрямо прединдустриалните нива. Изгледите за момента са големите държави, използващи въглища, включително Канада, Полша, Южна Корея, Украйна, Индонезия и Виетнам, постепенно да преустановят използването на въглища за производство на електроенергия, като по-големите икономики да направят това през 2030-те, а по-малките през 2040-те години на този век. Въпреки добрите климатични намерения на много държави обаче, все още под въпрос остават някои от най-големите икономики в света, сред които Австралия, Китай и САЩ. Те започнаха да обявяват срокове за закриване на въглищните си мощности, но целите им до момента изглеждат недостатъчно амбициозни на фона на глобалните усилия и в противоречие на действията им (все още на много места по света се проектират и изграждат нови ТЕЦ-ове на въглища).
Освен на национално ниво, отказването от въглища започва да се случва и с оттеглянето на международни инвестиции. Един от примерите е следствие от провелия се през миналата есен COP26 в Глазгоу. По време на срещата повече от 20 правителства и финансови институции, включително Обединеното кралство, САЩ и Дания, се съгласиха постепенно да прекратят задграничното финансиране за всички изкопаеми горива.
Колкото и амбициозни обаче да изглеждат целите дори на Европейския съюз, експертните оценки показват, че и те могат да се окажат недостатъчни за овладяване започналото повишение на глобалните температури. Изводът от някои научни доклади е, че, за да задържим нарастването на средните температури до 1,5°C, развитите икономики трябва постепенно да се откажат от въглищата и това да се случи преди 2030 г., а не през 2030-те години. В същата посока са изводите и на един от най-изчерпателните и стряскащи доклади за изменението на климата на IPPC – известния като „червен код за човечеството“. Според авторите му, за да спрем или дори да обърнем повишаването на глобалните температури, трябва да намалим световните емисии наполовина до 2030 г. и да достигнем нетна нула до 2050 г., а това няма как да се случи без драстично оттегляне от въглищата като източник на енергия.
„Този доклад трябва да прозвучи като погребална камбана за въглищата и изкопаемите горива, преди те да са унищожили планетата ни. Страните трябва да прекратят всички нови проучвания и производства на изкопаеми горива и да прехвърлят субсидиите от изкопаемите горива към възобновяема енергия“, Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш за излезлия през 2021 г. доклад на IPCC
Възможно ли е обаче толкова скорошна и мащабна промяна? Какво би означавало за света да остави въглищата в миналото? Един от най-добрите начини да разберем, е като погледнем не някъде другаде, а в настоящето – към някои от държавите, които вече се отказаха от изкопаемите горива като източник на електроенергия или са предприели решителни стъпки това да се случи в обозримо бъдеще.
Гренландия
Преди десет години, след бума на цените на суровините, Гренландия се превърна в гореща точка за проучвания за сондажи за изкопаеми горива. Иронията е, че за този интерес немалък принос имаха точно промените в климата, които доведоха до отдръпване на ледовете и разкриване на нови територии от сушата, които да се използват за сондажи. Доклад от 2007 г. от Геоложката служба на САЩ изчислява, че под североизточната част на най-големия остров може да има еквивалент на повече от 31 милиарда барела петрол. Въпреки икономическия интерес обаче през миналата година новоизбраното правителство на Гренландия постави проблемите, произтичащи от промените в климата, в центъра на своите политики. Като един от първите си ходове, властите забраниха всички нови проучвания на петрол, слагайки край на 50-годишната амбиция Гренландия да се превърне в петролна държава. „Земите на Гренландия са богати както на петролни ресурси, така и на минерали, а историята на проучванията и експлоатацията на тези ресурси датира от много години и има глобален обхват. Цената на добива обаче е твърде висока, както икономически, така и за околната среда. Тази стъпка е направена в името на нашата природа, в името на нашето рибарство, в името на нашата туристическа индустрия и за да фокусираме бизнеса си върху устойчиви възможности“, се казва в официално изявление на правителството от миналото лято.
Франция
През 2017 г. френският парламент прие закон за забрана на производството на нефт и газ на всички свои територии до 2040 г. Това означава, че не могат да се издават нови разрешителни за добив на изкопаеми горива, както и че съществуващите лицензи не могат да се удължават след крайния им срок. На национално ниво подобна стъпка изглежда значима, но на глобално забраната до голяма степен е символична, тъй като Франция извлича само еквивалента на 815 000 тона петрол всяка година – същото количество, произведено в Саудитска Арабия за броени часове. Надеждите са, че тази мярка ще се окаже в ролята на катализатор, който да насърчи и други държави, които са по-големи производители на изкопаеми горива, да последват примера. Друга стъпка в същата посока Франция направи още през 2011 г., забранявайки спорната практика фракинг и така бяха осуетени амбициите за извличане на шистов газ.
Дания
През 2020 г. Дания се съгласи да забрани всички нови проучвания и да прекрати добива на нефт и газ в Северно море до 2050 г. Тази мярка беше част от усилията на страната да стане неутрална по отношение на климата през следващите десетилетия. Беше приет и закон, който се ангажира до 2030 г. да се достигне намаляване на парниковите емисии със 70 процента спрямо нивата от 1990 г. Дания се оказа и втората страна в Европа след Франция, определила дата за пълно прекратяване производството на нефт и газ. Разликата тук е, че Дания е един от най-големите производители на континента, като добива повече от 7 хил. тона петрол всяка година. „Слагаме край на ерата на вкаменелостите и очертаваме права линия между нашите дейности в Северно море и целта за неутралност на климата през 2050 г., залегнала в Закона за климата“, се каза в изявление на министъра на климата на Дания Дан Йоргенсен.
Белиз
За да защити своите крехки коралови рифове, през 2018 г. островната държава Белиз прие законодателство за прекратяване на проучването и добива на нефт във всичките си води. Белизският бариерен риф е вторият по големина в света след Австралийския и е дом на около 1400 различни вида морски обитатели. Тази застрашена екосистема приютява редки видове костенурки, делфини, акули и много други ценни морски обитатели. Нефтен разлив в района на Белиз или в околните води би имал катастрофални последици за това жизненоважно местообитание. Би пострадала сериозно и туристическата индустрия, която поддържа половината от населението на страната. Въпреки че страната произвеждаше само около 3000 барела петрол на ден, тази стъпка се определя като победа както за морския живот, който поддържа рифовете, така и за местното население, което е пряко свързано с туризма и състоянието на природата.
Испания
Десетилетие след като природозащитниците за първи път призоваха за това, Испания одобри закон за климата през май 2021 г., който ще сложи край на производството на изкопаеми горива във всички нейни територии до 2042 г. Страната изостава от другите европейски нации, когато става въпрос за целите за намаляване на емисиите и този нов закон даде индикации, че Испания започва да се движи в правилната посока. Решението на правителството забранява всички нови проучвания на въглища, газ и нефт с незабавен ефект, както и затвърждава в закон забраната за превозни средства, задвижвани с изкопаеми горива до 2040 г., както и целта до 2030 г. 74 процента от електроенергията в страната да се произвежда от възобновяеми източници. „За планетата, за нашето бъдеще и за следващите поколения. От днес Испания има закон за климата, върху който да изгради зелено, устойчиво, справедливо и проспериращо бъдеще за всички“, написа в Туитър през месец май 2021 премиерът Педро Санчес.
Ирландия
През миналата година Ирландия въведе законодателство за забрана на лицензи за нови проучвания на нефт и газ. „Решението, което взехме днес да приемем закон за забрана на нови проучвания и добив на петрол, ще изпрати мощно послание в Ирландия и в международен план, че страната се отдалечава от изкопаемите горива и се отправя към бъдещето на възобновяемите източници. Като задържим изкопаемите горива в земята, ние ще стимулираме прехода към възобновяема енергия и ще вървим по пътя към нетни нулеви емисии до 2050 г.“, каза в официално изявление министърът на околната среда, климата и комуникациите Иймън Райън. С тази важна стъпка Ирландия се превърна във втората страна в Европа и едва четвъртата в света, която въвежда окончателна национална забрана чрез законодателство за всички проучвания на изкопаеми горива.
Гърция
Друг интересен пример е близка Гърция – държавата, която заяви, че иска да превърне въглищата в антична история. Целта, която беше поставена, е до 2028 г. да се случи поетапно отпадане на въглищните мощности, а до 2030 г. емисиите парникови газове да бъда намалени с 55 процента. Забележителното е, че Гърция е една от страните с най-амбициозни планове за декарбонизация в Европейския съюз, като същевременно е и една от най-зависимите от въглища държави в региона. През 2019 г. приблизително 12% от потреблението на енергия в южната ни съседка идва именно от въглища. В проекта на нов закон за климата, представен през миналия ноември, консервативното правителство на Гърция, водено от Кириакос Мицотакис, предложи извеждането от експлоатация на всички въглищни електроцентрали в страната и постепенно спиране на производството на въглища през следващите шест години. В интервю за Financial Times Костас Скрекас, министър на околната среда и енергетиката на Гърция, каза, че усилията са „от историческо значение“ за справяне с климатичната криза. Предложеният закон идва след опустошителни за гърците лято и есен. В началото на август 2021 г. орски пожари изпепелиха огромни площи, заплашвайки животите на стотици хора и разселвайки хиляди. Учените казват, че горещите и сухи условия – симптоми на изменението на климата – са спомогнали за разпалването на въпросните пожари. Друга интересна мярка в законодателното предложение е забрана на продажбите на бензинови автомобили до края на десетилетието – пет години преди предложената от ЕС забрана. Като част от плановете си през следващите шест години Гърция ще прекрати и производството на лигнит – особено замърсяваща форма на въглища.
Какво следва за България и въглищата?
През октомври миналата година служебно правителство на България обяви, че постепенно ще прекрати употребата на въглища до 2038 г. Определянето на краен срок за извеждане на въглищата беше изискване страната ни да кандидатства за получаването на 6,6 милиарда евро по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, който трябва да помогне на държавите-членки да стъпят на краката си след ковид кризата. Крайният срок през 2038 г. в Плана за възстановяване на България все още е далеч от по-амбициозните общоевропейски цели, които се стремят промяната да бъде постигната към 2030 г. Освен 6,6 милиарда евро, за които България е кандидатствала по Механизма за възстановяване и устойчивост, страната отговаря на условията и за получаване на 1,2 милиарда евро от Фонда за справедлив преход на ЕС, който е създаден специално за справяне с предизвикателствата на енергийната промяна.
Повече за решенията за енергийна промяна в България можете да научите от нашия подкаст с участието на Димитър Енчев от рисковия инвестиционен фонд PostScriptum Ventures.
